МАШИНЍСТ м. 1. Мъж, който управлява локомотив. Баща ми беше локомотивен машинист, а майка ми — първоначална учителка. В. Нешков, Н, 68. Малкият маневрен локомотив често се повреждаше — машинистът Лукан и огнярят Стаматко час по час го поправяха. М. Марчевски, П, 197. Машинистите стояха облегнати на прозорците и се взираха над перона с присвити очи, тъй както гледат всички машинисти, свикнали да се взират в дългите пътища пред себе си. Й. Радичков, ГП, 5-6.
2. Разш. Мъж, който работи на някаква машина или се грижи за поддръжката ѝ. До преди три години работеше като локомотивен огняр и машинист по вършачките из Павликенско. А. Гуляшки, Л, 83. Бетонобъркачката тракаше равномерно, .. Машинистът натискаше ръчката на електромотора и кофата увисваше над главата му, издигаше се бързо и стигаше до покрива. Ив. Мартинов, М, 15. Дочкините ръце отслабнаха, торбата се наклони и започна да се разлива. Наблизо бе машинистът на вършачката Нейко, притече се на помощ на двете жени. К. Петканов, МЗК, 76. Войнишката униформа го беше променила, не приличаше на прежния машинист от фабриката. П. Вежинов, ВР, 160.
— Фр. machiniste.