МАШИНОСТРОЀНЕ, мн. няма, ср. 1. Техн. Производство на машини, съоръжения, апарати и под. Откриването на новите начини за топене на метал подпомага развитието на машиностроенето. // Клон, отрасъл на съвременната промишленост, който произвежда машини и съоръжения. Такива [специални] стомани се използват в машиностроенето (предимно тези, които съдържат никел), защото са извънредно здрави (яки) и жилави. Хим. VII кл, 1950, 100. Пътно машиностроене. Селскостопанско машиностроене. Текстилно машиностроене. Химическо машиностроене.
2. Научна дисциплина и специалност, която изучава начините и средствата за конструиране и произвеждане на машини, съоръжения и под. — Предполагам, че се готви да навлезе в машиностроенето, защото Векилов ми каза, че бил стипендиант на някакъв машиностроителен завод. К. Калчев, ДНГ, 162. Техникум по машиностроене. Кадри по машиностроене. Справочник по машиностроене.
3. Тази дисциплина като специалност и учебен предмет в средните и висшите технически училища. — Келнер беше в един хотел, следваше машиностроене. Н. Каралиева, Н, 55. — В Берлин имах един професор по машиностроене. Голям оригинал. Ем. Манов, ДСП, 279. Бъдещите инженери обогатяват знанията и увеличават сръчността си в кабинетите по топлотехника, машиностроене, механотехника, радиоконструкторство. К, 1963, кн. 1, 41. // Разг. Учебник по този предмет.
◊ Леко машиностроене. Техн. Производство на машини за леката и хранително-вкусовата промишленост. Тежко машиностроене. Техн. Производство на машини за тежката промишленост. Панаирна палата на тежкото машиностроене.