МА̀ЩЕРКА ж. 1. Многогодишно тревисто растение с пълзящи и полегнали стъбла, с елипсовидни яйцевидни листа и ароматни дребни бели, розови или лилави цветове, което се използва в парфюмерията, във фармацевтичната промишленост, в народната медицина като билка и като подправка. Край тебе пък игривата фантазия на природата ту проточи полегат скат, ту изведнъж неочаквано пречупи някоя красива извивка на хоризонта. Гори и тучни ливади, накичени с горско биле, със здравец и мащерка. Г. Ралчев, ДМЖ, 3. Въздухът мирише на лайкучка, на мащерка, на напечена прясна трева. А. Гуляшки, Л, 510. // Цветовете на това растение. — Ти събра най-много мащерка, равнец и кантарион. Цв. Ангелов, ЧД, 219. // Изсушени стебла и цветове от това растение като билков чай или подправка. За болки в стомаха, за кашлица и при други случаи се употребява мащерка. Ив. Димитров, ОП, 59. Няма да я продават, ами сами ще си ядат рибата. Ще я пекат на дървени шишчета; може и чорба да си сварят в гърнето. Каква хубава чорба с мащерка става! П. Тодоров, И II, 44. — Какво чакаш? Твой ред е сега — рече ми Боре, — хайде да ти налея още една чаша чай с мащерка! — Не умея да разказвам! Е, 1981, бр. 4, 3.
2. Бот. Род дребни полухрасти или многогодишни треви от семейство устноцветни, обединяващ около 30-60 вида, разпространени в Европа, Азия и Северна Африка. Thymus. Диворастящите мащерки у нас са извънредно много, над седемдесет вида. А. Бойчинов, ПХ, 35.