МА̀ЩЕРКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мащерка. Рад с трескав поглед кръстосва стръмнините. Щом надуши мащерков аромат, носен от вятъра, се спуща да изкоренява дъхавата билка до стръкче. Сякаш бърза да спаси някого. Бл. Димитрова, Лав., 250. Мащеркова поляна. Мащерков чай.


Източник: Речник на българския език (онлайн)