МА̀ЩЕХА ж. Жена по отношение на децата на мъж, за когото се е омъжила; нерождена майка. Новина имаше голяма: синът на Павли, момък вече, мразен от мащеха си, гонен и от баща си зарад нея, беше забягнал. Й. Йовков, ΒΑΧ, 141. — Тука са стаите на баща ми и на мащехата ми. А. Гуляшки, МТС, 91. Мащеха ми беше дребна и слаба жена наспроти силата и снажността на баща ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. Отчух и мащеха не са за пофала. Π. Р. Славейков, БП II, 39. ● Прен. Казва се за някого или за нещо, от което не може да се очаква помощ, закрила, нищо добро. И за пламенния Волов българската земя беше станала мащеха и никъде не намери заслон. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 160. И последното нещо, за което хората се замисляха, беше, че ги дебне ромеецът. Стигаше им природата — мащеха, боляринът — звяр и неволята — тежка и корава като камък. А. Дончев, СВС, 566. За едни тя [държавата] е майка, а за други — зла мащеха. Ал. Спасов, С, 23.