МА̀ЩИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Мащински; мащехин, мащенски, мащехински. Помни коги влезнеш у мащини двори, / да не гледаш къща дали йе голема, / но ти гледай, синко, дал йе пометена. Нар. пес., СбБрМ, 391.
2. Като същ. мащини мн. Домът и семейството на мащеха; мащехини. Помисли, господине, че землята е най-немилостивата от мащините. Ч, 1871, кн. 8, 226.