МАЮСКУ̀Л м. Езикозн. 1. Разновидност на старото латинско и гръцко писмо, характеризиращо се с отчетливо и красиво изписване на буквите, използвано предимно за писане на официални документи и литургични текстове; унциал, устав.
2. Само мн. Буквите на това писмо.
— От лат. majusculus 'по-голям.'