МЕА̀НДЪР, мн. -дри, след числ. -дъра, м. 1. Геогр. Завой, извивка на речното корито. Между върбалаците и шумящи брястове вие се млада Тунджа и шари чудни меандри по зелената равнина. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 132. Когато реката, .., срещне по пътя си по-твърди скали, тя се отбива към страната на по-меките скали и образува завои или меандри. Гр. Николаев и др., ОГ, 62. Коритото на реките няма праволинейно разположение в план, а е извито и образува серпентини, познати под името меандри. Д. Велев, Μ II, 46.
2. Αрхит. Геометрически орнамент във вид на крива или начупена под прав ъгъл линия, характерен за древна Гърция.
— От гр. собств. прeз нeм. Meander.