МЕБЕЛИРО̀ВКА, мн. няма, ж. 1. Снабдяване, обзавеждане на помещение, жилище, сграда с мебели; мебелиране. Завършиха мебелировката на сградите и цялостното им вътрешно оформление.
2. Събир. Всички мебели в едно помещение, жилище, сграда; мебел. Две прости дървени легла, .., продълговата маса без покривка, широк небоядисан кухненски долап, .. — това беше цялата мебелировка на стаята. Д. Ангелов, ЖС, 90. Тя зърваше през случайно дръпнатите копринени завеси стилната мебелировка на салони и трапезарии, каквито бе виждала дотогава само на филми. Бр. Йосифова, БЧМ, 149. Тази старомодна мебелировка, предавана от поколение на поколение, беше богатството на Бабукчиеви. Ст. Мокрев, ЗИ, 262. Скъпа мебелировка.
— Рус. мебелировка. — Друга (остар.) форма: мобилиро̀вка.