МЕГАЛОМА̀Н м. 1. Мед. Мъж, който страда от мегаломания. Неговите книги, .., са пълни с такива дивотии, каквито може да измъдрува само разбурмената фантазия на един мегаломан, който с всичката наивност мисли, че писателската професия се състои само в дрънкане каквото ти дойде на уста. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(1), 211.

2. Човек с твърде голямо, обикн. неоправдано самочувствие. Този човек е мегаломан не забелязва никого, освен себе си.


Източник: Речник на българския език (онлайн)