МЕДИА̀НА ж. 1. Мат. Права, която съединява връх на триъгълник със средата на срещуположната му страна. Триъгълникът ОММ е равнобредрен. Правата ΟΑ е ъглополовяща. Тя е и височина, и медиана. Тригоном. VI кл, 30. Да се докаже, че трите медиани на триъгълника се пресичат в една точка. Матем., 1965, кн. 5, 10. Правите, симетрични на медианите .., минаващи през същите върхове, се пресичат в една точка. Матем., 1966, кн. 6, 9.
2. Спец. В статистиката — измерение на вариационен признак, което се намира в средата на подредените във възходящ и низходящ ред единици.
— От лат. medianus 'среден' през рус. медиана.