МЕДИА̀ТОР м. 1. Лице, институция или под., което посредничи при осъществяване на обществени контакти. Двама медиатори посредничат между спорещите страни.
2. Мед. Биологически активно вещество в животинския организъм, с помощта на което се предават импулсите на нервната тъкан от една клетка на друга или от нерва на мускулното влакно. Тясно свързана с централната нервна система, а чрез нея и други медиатори с други органи и системи, кожата реагира рефлекторно с различни приспособителни механизми, нарушаването на които води до редица заболявания. Ил. Петков и др., КВБ, 19. Електрическият импулс предизвиква отделянето на вещества-посредници (медиатори), които се пренасят в съседната клетка чрез дифузия и там отново възбуждат подобен електрически импулс. Вселена 69, 230.
— От лат. mediator 'посредник'.