МЕДЍК, мн. -ци, м. 1. Специалист по медицина; лекар, доктор. — Пък аз съм само медик. И съпругът ѝ е медик, единственият медик, уви, когото тя може да понася. Ем. Манов, БГ, 101. А пък не е ли вече време нашите по-вещи медици да ни подарят с някой кратък хигиенически учебник за училищата? Ступ., 1875, бр. 9-10, 67.
2. Студент по медицина. Студентите свършиха вечерята, .. Повечето бяха правници и един медик. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 157-158. Споменаха [Балашев и Димка] човека, за когото Балашев беше говорил, .. Един недовършил медик от тяхната махала в Русе. А. Страшимиров, К, 72.
— От лат. medicus 'лекар' през рус. мѐдик. — Сп. Училище, 1871, кн. 1.