МЕДИТА̀ЦИЯ ж. Книж. 1. Вглъбяване, съсредоточаване за дълбок размисъл, размишление или преживяване. Горката домакиня, .., не можа да забележи изчезването му от масата, защото в момента със затворени в сладостна медитация очи, третираше степените на екзалтация в извънбрачните романи. Пл, 1969, кн. 23, 87.
2. Състояние на особено психическо съсредоточаване, свързано обикн. с мистични, религиозни и др. под. цели.
— От лат. meditatio 'обмислянe, размишлeниe' прeз фр. méditation или нeм. Meditation.