МЕДНИКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който произвежда или търгува с медни изделия; бакърджия, казанджия. Медникарят отгатна мисълта му, едва сега се сети да обърше ръцете си с престилката. Д. Спространов, ОП, 330. „Доколкото зная, в нашата фамилия е имало медникари поне пет поколения назад. Сигурно оттам е дошло и фамилното ни име — Бакърджиев“. Отеч., 1978, кн. 2, 40.