МЕДНИКА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до медникар; бакърджийски. Творчеството на Славейкова е творчество на един самобитен гений: израснал под ниската стреха на медникарския дюкян, той създава един език и кръсти една литература. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 229. Най-вече го плени шумната медникарска чаршия .., екнала от неспирния звънтеж на безброй чукчета в ръцете на майстори и калфи, които ковяха златночервения бакър и превръщаха листовете в тави и тепсии. А. Христофоров, А, 174. Татарски конници от ханската стража препускаха за нещо из медникарската улица. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 159.