МЀДНИЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от медник; котле, менче, бакърче. — Гледай сега каква чорба ще ти сваря. — Тъстът мереше на око тригята в шепата си и внимателно следеше кипящата в медничето вода. Ем. Станев, ИК III и IV, 409. Над железните перила на извора бяха се надвесили сума хора, гребеха вода със стомни, кратунки, медничета, паници и шишета, разливаха я, пиеха и се плискаха по главите и лицата. Г. Караславов, СИ, 74.
2. Диал. Звънче, направено от мед; хлопатарче. Когато златарите плъзнаха по равнината и жълтите медничета на конете им пробудиха тихите селски улички. Златановата майка излезе на вратата. Ил. Волен, БХ, 17.