МЕДНОА̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Медночервен. А в ранното утро, когато гладките води на Дунава станат медноалени от изгрева, виждаш как омарата по далечния хоризонт се превръща в стъкленосиня мъгла. С. Северняк, ОНК, 128.


Източник: Речник на българския език (онлайн)