МЕДНОБРО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Индив. Епитет за ахеец — който е облечен в медна броня. Меднобронни ахайци / спряха схватката ужасна, та и битката всеобща. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 34. Седнал съм аз край морето, / а няма в битка по-храбър сред меднобронни ахайци, / ала в съвета пък има други по-добри от мене. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 31. Жрецът на Феба пристигна / при платноходите бързи на меднобронни ахайци. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 17.