МЕДНОВРЪ̀Х, медновъ̀рха, медновъ̀рхо, мн. медновъ̀рхи, прил. Индив. 1. За оръжие, обикн. копие, стрела и под. — който има връх от мед2. Рече, па люшна и хвърли той [Ахил] своето копие дълго, / но лъчезарният Хектор, .., се сниши / и медновърхото копие му над главата прелитна. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 50.
2. За дърво и под. — на който върхът е с цвят на мед2. „Но застани сега тука и отдъхни си, ..“ / Тъй му богинята [Атина] рече и той [Ахил] я зарадван послуша, / и се възправи, облегнал се на медновърхия ясен. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 49.