МЕДНОГЛА̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Поет. 1. За камбана, звънец, свирка, музикален инструмент и под. — който има приятен, мелодичен глас; медноглас, меден, меднозвучен, сладкогласен.
2. За звук, звън, мелодия, глас или за песен, музика, смях и под. — който е звучен, приятен, напевен; медноглас, меден, сладкогласен. Църковните звънарници възвестяваха идващ празник и звънът им медногласен и съзвучен пъплеше заедно със сенките вечерни по сините недра на планината. П. Константинов, ПИГ, 27. Той обичал земята, ламтял за ниви и пасбища, но още по-страстно обичал сладкия медногласен звън на жълтиците. А. Гуляшки, ЗР, 19.