МЕДНОЗВУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Поет. 1. За камбана, звънец, свирка, музикален инструмент и под. — който има приятен, мелодичен звук, тон; медногласен, медноглас, меден, сладкогласен.
2. За звук, звън, мелодия, глас или за песен, музика, смях и под. — който е звучен, приятен, напевен; медногласен, медноглас, меден, сладкогласен. Вик: — Предай се! — И очи враждебни. / Срещу нея зейнали дула. / .. / Но внезапно вик като камбана / нежен, меднозвучен еква там: / — Няма никога да се предам! Бл. Димитрова, Л, 293.