МЕДНОЧЕРВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има цвят като мед2, който е червен с бакърени оттенъци; бакърен. Буковите гори бяха пламнали, сякаш запалени от есента. Листопадът настъпи и навред из леса човек газеше медночервена шума. Ем. Станев, ПЕГ, 124. Наоколо пълзят медночервени отблясъци — като че ли свети жарава от огнище. С. Славчев, БФ, 245. Скоро изгря и слънцето — медночервено и огромно. П. Вежинов, НС, 195. Целият лагер бе обвит от гъсти облаци черен дим, през които дискът на луната добиваше медночервен цвят. Д. Димов, ОД, 207. Дългото лице на госпожица Дитрих, добило на плажа медночервен цвят, му се стори непоносимо. Д. Димов, Т, 456.
2. Като същ. медночервено ср. Червен цвят с бакърени оттенъци; бакъреночервено. До бараката, .., десетгодишното хлапе на кърпача внимателно и съсредоточено надуваше вълшебно красив сапунен мехур. По неговата повърхност един слънчев лъч се разлагаше във виолетовосиньо, златнозелено и медночервено. Ем. Станев, ИК I и II, 46.