МЕДОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Диал. За кошер, пчелин и под. — който дава много мед1; медоносен. На пчелари пчели са роили / със кошери млого медовити. Π. Р. Славейков, НМК, 73.
2. Поет. Който е с дъх, аромат на мед1. От косените ливади / лъхна вятър медовит. Сл. Красински, ЗО, 106.
3. Прен. За плодно дръвче, лоза и под. — който дава сладки сочни плодове. На предните столове се наместиха „изтребителите“ на сиромашията от старешката бригада, които .., превръщат стотици хиляди дивачки на медовити лозови пръчки. А. Каралийчев, С, 104.