МЕДОТОЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Медоречив, сладкодумен, благ, сладък; сладкогласен, медногласен, медоточен, меден. „Като се научих за благолюбивия нрав на твоята душа, .., твърде много възжелах да видя твое преподобие и да се насладя с твоите медоточиви приказки“. Ив. Вазов, Съч. ХV, 38. Вам беше твърде приятно да ни пеете от една страна медоточивата песен на братството и на съединението и да ни лъжете с добрите намерения. Хр. Ботев, Съч. 1929, 227. Обещанията, обмислени и желани, се лееха из медоточивата му уста и падаха в сърцата на селяните като роса на цвете. Хр. Пелитев, ХО, 38.