МЕДРЕСЀ, мн. -та, ср. 1. Мюсюлманско духовно училище, подготвящо служители за ислямския религиозен култ. Вместо училища, каквито си имаше, занапред Мидхат ще иска да ни направи повече медресета. НБ, 1877, бр. 58, 226. Уж беше се учил в медресе, уж корана знаеше, дето е казано: „Храни слугите си със същото ядене, каквото ти ядеш“. В. Геновска, ПЮФ, 27.

2. Сграда, в която се помещава такова училище. Силуетът на града бил разнообразен от будистките храмове с тънки минарета, многоетажните търговски сгради, медресетата. Т. Горанов и др., ПА, 28. Той направи млого джамии, имарета и медресета, изгради три знаменити мостове, раздаде големи суми за милостиня. П. Р. Славейков, СТИ, 21-22.

— От араб. през тур. medrese.


Източник: Речник на българския език (онлайн)