МЕДУ̀НИЦА1 ж. 1. Бот. Род тревисти растения от семейство грапаволистни, с червени, виолетовосини или розовочервени цветове и листа, покрити с много власинки, които растат в горите или храсталаците, в планински места. Pulmonaria. Особен интерес представлява медуницата, която расте в горите и цъфти през ранна пролет. Ст. Драганов, ФБР, 51.

2. Вид пролетно горско цвете с нежновиолетови или бледорозови цветове, което цъфти през времето около Великден и има голямо приложение в народната медицина; великденче, медуника. Pulmonaria officinalis.

МЕДУ̀НИЦА2 ж. Диал. Меденица. Като стигнем, ти ще ми нацепиш дърва, а пък аз ще ти метна в пещта една медуница. А. Каралийчев, ПГ, 78.


Източник: Речник на българския език (онлайн)