МЕДУ̀НЯК, мн. -ци, м. Диал. Мъжка мечка; мечок, медун. Веднъж издебна най-големия медун на земята, дето му отхлупваше кошерите и лапа ли, лапа от питите, наби медуняка и го повлече за задните крака право къмто Кула. Й. Вълчев, РЗ, 44.
