МЕЖА̀1 ж. Диал. 1. Седянка, тлака; меджия, меджо. — Развали, чичко, межана, / че сам и сноща ходила, / и сноща, и вчера вечер. / Учинки ми са дремливки, / сарчаца ми а заспало. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 34.
2. Доброволна, безплатна работа за подпомагане на някого; меджия, меджо (Вл. Георгиев и др., БЕР).
МЕЖА̀2 ж. Диал. 1. Межда.
2. Леха на нива.
— От Вл. Георгиев и др., Етимологичен речник на българския език, 1986.