МЕЖДА̀ ж. 1. Гранично място между два или повече имота, отбелязано обикн. с по-дълбока бразда, малък ров, засадени храсти или дървета, камъни и под.; синор, слог1, граница. Като купих нивата, стопанинът ми посочи къде е междата. П. Велков, СКН, 345. По междите на малките нивици зрееха закъснели диви круши и около тях бръмчеха залутани зли оси. Д. Талев, И, 608. Друг път с търнокоп разваляше всички бразди наоколо и забиваше по-едри камъни наоколо, за да не се поместя междата. Кр. Григоров, ОНУ, 155. — Тая нива е обща .. махай се! — Нема да се махна! .. Жена му, приближила вече, застана уплашена на междата на ораното и неизораното. Ст. Даскалов, БМ, 262.
2. Разш. Остар. Граница. Цепенският кастрофилакт Теофил, заповедник на ромейските съгледвачи по границата, успя да оплете със злато и обещания трима боляри, чиито крепости се намираха по междата на Самуиловите и Ааронови земи. А. Дончев, СВС, 107. А цар Крум отнесе далек своята победа — и там, додето бе стигнал мечът му, издигна голяма пирамида от човешки черепи, за да личи междата, що дели Галия от българската земя. Н. Райнов, ВДБ, 51. Чрез пътя Балканите от межда ще се превърнат в преход от Изток към Запад — една странна, неповторена другаде сплав. В. Мутафчиева, ИКМ, 61. ● Обр. Самуил беше пак на междата, която разделяше душата му на две. Д. Талев, С II, 154. Сърцето му се блъскаше буйно в гърдите, в гърлото, което беше стиснато до задушаване .. Той пак се видя на междата между двата си живота. Д. Талев, С II, 303-304.