МЕЖДЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. За предмет, сграда, обект в природата и под. — който заема място между други такива предмети, обикн. еднородни обекти. Кондукторът разбра, сложи книгата под мишница и приседна на междинната седалка. Ст. Сивриев, ЗСБ, 16. На времето е имало оживен хан, но автомобилният превоз почти е съкратил нуждата от междинно ханче по пътя между Омуртаг и село Тича. Й. Радичков и др., ГСП, 140. В разписанието ще бъдат дадени часовете на тръгването и пристигането на влаковете не само за началните и крайните гари, а и за междинните. ОФ, 1950, бр. 1762, 2.
2. Който се намира на границата или представя граница между две пространства, между два обекта, предмета и под., като ги разделя, отделя. Тодьо лежеше в южната стая, с врата на междинната стена. Г. Райчев, Избр. съч. II, 216. През Ренесанса правилото е: последователно напластяване един върху друг на еднакви по височина етажи, отделени с междинни корнизи. М. Бичев, АНВ, 41. // За врата, прозорец и под. — който свързва, съединява две съседни помещения. Трите помещения — без всякакъв коридор — се сношаваха едно с друго чрез междинни врати. П. Спасов, ХлХ, 260.
3. За процес, действие и под. — който става, който се извършва като елемент, като етап в рамките на цялостния процес, действие. Всички счетоводни отчитания, извън годишните .., се наричат междинни счетоводни отчитания. Стен. VIII кл, 109. По-нататъшните промени с усвоените вещества, които стават в тъканите, се означават като междинна обмяна. Б. Койчев, Б, 44-45. Срещу памука, който се сее най-късно, понякога се налага два пъти междинно култивиране и брануване за поддържане на почвата рохкава и чиста от плевели. Осн. сел. стоп. VIII кл, 35. Междинни манипулации. Междинни резултати. Междинно охлаждане.
4. Който има качества, свойства, съставки и под., характерни за различни вещества, предмети, обекти и същности. Често в земната кора се срещат такива междинни скали, че е трудно да се означат с някое име. Г. Георгиев, П, 8. Обикновено цветът на сплавите и относителното им тегло са междинни в сравнение с тези на самите метали. Хим. IХ кл, 1965, 97. При дишането се образуват и редица междинни продукти, които се използват от клетките за нови синтези. ОБиол. Х кл, 30. // Рядко. Среден. „Учителски вестник“ застава на междинно гледище. Като одобряваме по принцип становището на Маринополски, намира, че е много краен. Ив. Богданов, СП, 85-86.
◊ Междинен гостоприемник. Спец. Животно, в чийто организъм се развива причинител на определена болест, без то да боледува от нея, като я пренася и заразява друго животно или човек. Блатни охлювчета са междинният гостоприемник, а селскостопанските животни — крайният гостоприемник, в който метилът паразитира. Зоол. VII кл, 22. Междинен мозък. Анат. Един от основните дялове на главния мозък, разположен между предния и средния мозък, където са съсредоточени важни вегетативни центрове за регулиране на температурата и обмяната на веществата в организма. Големият мозък включва в себе си предния мозък, междинния мозък, средния мозък, Варолиевия мост и продълговатия мозък. Анат. VIII кл, 138. Безусловните рефлекси имат две ръководни инстанции, едната — по-древна, това е междинният мозък, наречен още подкорие, и другата — .. — мозъчна кора. Псих. ХI кл, 11. Междинна култура. Агрон. Културно земеделско растение с къс вегетационен период, което може да се засее в периода, когато е прибрана реколтата от определено растение, а още не е настъпило времето за нова сеитба или засаждане. Почвите, на които се отглежда тютюнът, са бедни на органични вещества. За увеличаването на тези вещества в тютюневите сеитбообръщения включват междинни култури. Н. Митрева, ВРС, 30. Като междинни култури могат да се засеят спанак, соя, фий и други. Междинна предавка. Маш. Механизъм, служещ за предаване на движение от един механизъм на друг при двигател, като обикн. се променя видът и скоростта на движението. Движението на перковия механизъм [на комбайна] се предава чрез междинна предавка. М. Дудовски и др., СМ, 393. Междинна реакция. Хим. Химическа реакция, при която се образуват нетрайни и бързо реагиращи помежду си химически съединения, взаимодействащи си до получаване на краен химически продукт. Известно е, че в много случаи на хомогенна катализа активиращата енергия се намалява чрез участие на катализатора в известни междинни реакции. Хим. ХI кл, 1965, 38.