МЕЖДУ̀ предл. 1. За означаване на място на нещо, някого или на действие, ограничено от две или повече страни от предмети, лица и под. Еньо купуваше една голяма нива в най-хубавото място на селското землище, между една негова и една на брат му Иван. Елин Пелин, Съч. III, 130. Между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата. Й. Йовков, ΒΑΧ, 116. — Уви, Тамаро, тая вечер аз съм на царското пиршество и мястото ми е между баща ти и царицата. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 16. Библиотеката е между прозореца и дивана. Δ Детето вървеше между родителите си.
2. За означаване на разстояние, което се ограничава от два обекта, от две точки в пространството, приемани като крайни, гранични. Немците бяха поставили минохвъргачките си без никакво прикритие и точно в средата на разстоянието между шосето и гарата. Д. Димов, Т, 615. Седласон постоянно сновеше между залата и сцената и даваше разпореждания безцелни. Ив. Вазов, Съч. IХ, 23. Войводата реши: .. по тъмно ще огледат и ще влязат в селото. Само ще трябва да прекосят шосето между Преспа и Битоля. Д. Талев, И, 279. Пътят между София и Пловдив вземаме за два часа.
3. За означаване на количество, брой, размер на предмети, явления, които се изразяват в числени данни. Сутринните температури бяха между 21° и 24°. Δ Температурата на тялото на здравия човек се колебае между 36-37° Целзий. Δ Нивото на реката варираше между 2 м и 2,5 м. Δ Допустимото тегло на човек в тази възраст е между 70 и 75 кг. Δ На тренировката идват обикновено между 10-15 човека.
4. За означаване, че някой или нещо се намира или се извършва сред еднородни предмети или среда. Токо гледа, втаса ли си вечер работата, за да се скрие в градинката между цветята да си поплаче. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 40. Той хвърляше семето, зърната блясваха във въздуха като златна струя, след туй падаха и се губеха между буците на пръстта. Й. Йовков, Ж 1945, 78. Герда .. влезе в лодката, която се люлееше между тръстиката. Св. Минков, СЦ (превод), 46. Когато беше живял дълго време между турци, той беше запознат добре с нравите и с езика им. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 168. Чичо Бинбел имаше най-много ниви в селото и беше на голяма почит между съселяните си, защото умееше да каже тежка дума и в най-разбърканото време. А. Страшимиров, К, 63. Между конниците се разнесе страхлив, но утвърдителен смях. Ст. Загорчинов, ДП, 296. // За означаване, че определено лице принадлежи към някаква група, среда. Между работниците има широки социалисти, анархисти, леви земеделци. Д. Димов, Т, 236. Между тия, които продадоха житото си, беше и Димитър. П. Спасов, ХлХ, 106. „Събрахме се — .. — и между нас няма лоши люде, а има и други като нас в Бегово и Раздел, които не можаха да дойдат при нас поради късното време.“ Д. Талев, И, 532.
5. За означаване на период от време, ограничен от два момента, схващани като крайни. Каравелов, .. който се е движел между моменти на подем и на депресия, .., е подканял да се бърза. Г. Бакалов, Избр. пр, 203. И между всяко обаждане на звънчетата се чуваше и тежкото тупкане на тоягата. Елин Пелин, Съч. IV, 37. Между 2 и З ч. времето се развали. ∆ Между обяда и вечерята има 6-7 часа. Δ Писателят е творил между двете световни войни.
6. За изразяване на отношения на подобие или разлика при сравняване на предмети, лица, действия, качества. Разликата между предишните съдружници, .., беше голяма. Й. Йовков, Ж 1945, 52. Начело върви един нисък гърбав негър в ясночервена роба .. Каква рязка отлика между него и стройните му черни събратя на кея! Св. Минков, ДА, 20. Разполагах само с един откъслек — началото οт ΙΙ-ра песен и ще си послужа с него за едно сравнение между оригинала и превода. К. Величков, ПССъч. VIII, 110. Сигурно и на вас ви се е случвало да се запознаете с еднояйчни близнаци, .. Колкото и да си приличат, вие ще намерите не само духовни, но и физически разлики между тях. Хр. Одисеев, ТН, 8. По-нататък Салвиати неусетно преминава върху темата за сходството между Луната и Земята. М. Калинков, ГГ, 81.
7. За изразяване, че нещо или някой има в една или друга степен качества, характерни за други, различни предмети или лица. По-настрана същият художник или художница бе изобразил нещо неуловимо между жена и солдатин. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 47. За Мартинова той знаеше само това и ето защо по лицето му се появи изражението на някакво чувство средно между жалост и презрение. Ив. Вазов, Съч. ХII, 38. Според времето и сезона старецът отиваше на лов със своята прочута в целия град кучка Зъмка, мелез между понтер и някакъв сетер, или с двете си гончета. Ем. Станев, ЯГ, 6.
8. За означаване на лица, предмети, явления, в границите на които се извършва разпределяне, разделяне на чувство, отношение и под. Гърмежът на файтона, .., привлече от дворищата купове дечурлига, .., които смаяни деляха удивлението си между хубавите коне и хубавата млада пътница. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 45. Сърцето му се делеше между бейовицата, ако слушаше мълвата, и Клеопатра, и Лалка, и революцията, и кой знае още какво. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 124. Най-трудно е да се разпределят ролите между отделните изпълнители. Δ Наградата се разпределя между участниците поравно.
9. За изразяване на отношение на две или повече лица, обществени групи, кръг, партия и под. едни към други, едни спрямо други или спрямо всички. Когато хаджи Генчо запял тая песен, то излязъл на улицата и отишел у дядо Либенови, чегато между него и между дяда Либена в тоя ден нищо не произходило. Л. Каравелов, Съч. II, 54. — Нали те видях днес с онова девойче. Учителката. Виждал съм те и друг път. Глаушев се изчерви: — Нищо .. Няма нищо между нас. Колеги сме. Д. Талев, ГЧ, 78-79. Върху почвата на отдръпването на Каравелов от революцията, .. се разпалва знаменитата в историята на българското национално-революционно движение свада между Каравелов и Ботев. Г. Бакалов, Избр. пр, 229. Турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Ив. Унджиев, ВЛ, 180.
◊ Между впрочем. Вмет. израз. 1. При добавяне на нещо ново към съдържанието на предходното изказване, което го доуточнява, разширява или ограничава. — Какво ли не опитвах, за да ме преместят някъде по-близо до София, .. А между впрочем получавам, както виждате, похвални грамоти. Ем. Манов, БГ, 213. 2. При преминаване към нова тема в разговор, коментар и др. — Даааа! — проточи той [Павката] и ме изгледа. — А между впрочем ти как си с бележките? К. Георгиев, ВБ, 21. Между два огъня съм. Положението ми е крайно тежко, застрашен съм от опасности или от неприятности от две страни, които обикн. са с противоположни интереси или изисквания. Често Райчо се връщаше замислен, след като се беше срещал с началството. Той беше между два огъня. Д. Габе, МГ, 139. — Сега аз съм в най-неизгодно положение. Не знам дали ме разбирате добре, но страшно е да бъдеш между два огъня. В. Нешков, Н, 204. Между два стола, та на земята. Разг. Употребява се, когато някой остава излъган в стремежа си да спечели облаги от различни страни. Обещаваха ми и едните, и другите, но между два стола, та на земята. Между другото. 1. Без отделяне на специално внимание, наред с други по-важни неща, покрай всичко останало, заедно с всичко останало. Ето защо тя му изпращаше такива сухи писма. Ето защо по-късно Боян му съобщи някак между другото: „Тя си намери друг, остави я!“ М. Грубешлиева, ПИУ, 251. Между другото в това писмо се казваше: „Постарайте се да централизирате ръководството на всички сили“. К. Ламбрев, СП, 282. 2. Като вмет. израз. За прибавяне на нова мисъл или за преход от една изказана мисъл към друга; освен това, покрай това. Между другото, той беше ми разказал с каква голяма скръб и в какво отчаяние той е обикалял като бродник ноще около училището, затворено и занемяло завинаги. Й. Йовков, Разк. III, 124. Между живота и смъртта съм. За тежко болен човек — положението ми е много тежко, не се знае дали ще оздравея, дали ще оживея. Каменов .., се отврати от себе си, като си помисли, че ако своевременно бе погледнал сериозно, детето му сега нямаше да лежи в несвяст между живота и смъртта. Кр. Кръстев, К, 192. — Да, ти губиш търпението си, ти си страшно уморена от непрестанното люшкане между живота и смъртта. Д. Димов, Т, 558. Между нас <да си остане>. Разг. Обикн. вмет. Да се запази в тайна, да не се казва на друг, да не се споделя нещо казано, поверено. — Ще кажа .. само между нас да си остане. Да не се каже, че издавам тайните на банката. Й. Йовков, М, 22. — Притурете още колкото обичате отгоре на тия суми, .. Това, обаче, между нас. Ив. Вазов, Съч. IX, 41. Между нас казано. Разг. Обикн. вмет. Казва се при споделяне на нещо интимно, поверително с някого или за изразяване на интимност, доверие и увереност за разбиране, съгласие с някого. — Ще им кажа, Хаджи. — Шабленецът се навеждаше напред. — А между нас казано, агрономът не ги учи на лошо, нали така ? А. Гуляшки, СВ, 317. — Искам... искам... да съм елегантна... — задъхваше се от завист тя, —.. — и го удряше на плач, а между нас казано, кой мъж може да устои срещу това оръжие? ВН, 1958, бр. 2000, 4. Между редовете. Обикн. за нещо написано — изказано не направо, загатнато, намекнато. — Мъчно ми е, че ще трябва да ти пиша сухи официални писма като на просто позната, когато сърцето ми гори .. — Нищо, миличък, аз това ще чета между редовете. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 389. В кръчмата пак се бяха събрали двайсетина души, които нетърпеливо чакаха да чуят новините за Източния фронт. Макар и да знаеха какво ще каже радиото, те се надяваха да доловят нещо между редовете. Г. Караславов, Избр. съч. V, 166. Между Сцила и Харибда. Книж. Крайно тежко положение, при което има опасност от две страни. Има двубой между две стихии — официална Русия и българската върховна и неотговорна власт, между които ударите падат все върху гърба на българския народ .. При тия условия българският народ се намира между Сцила и Харибда. Пряп., 1903, бр. 39, 2. Между това. В същото това време, в този момент; същевременно. А между това започваше да съмва, небето се смъкваше надолу, ставаше прозрачно и синьо. Ем. Станев, ЯГ, 104. Между това, Селямсъзът пълнеше цял двор с гърлестите си смехове и се здрависваше с всекиго от първенците. Ив. Вазов, Съч. VIII, 80. Между четири очи. Разг. Насаме с някого, само между двама; тайно. Мъжете съвсем се спотаиха. Говореха си между четири очи или си казваха мненията само когато хората в групичката бяха много сигурни и изпитани. Г. Караславов, Избр. съч. V, 183. Адвокатът внимателно я [жалбата] прочете .. После покани знатния си клиент вкъщи, където двамата останаха на дълъг разговор между четири очи. Ст. Марков, ДБ, 483. Между четири стени. Разг. Без досег с външния свят, на затворено място. Работата между четирите стени на лабораторията не удовлетворява учения с будна обществена съвест. ВН, 1960, бр. 2637, 4. Между чук<а> и наковалня<та>. В крайно тежко положение, при което има неприятности или опасности от две страни с противоположни интереси или изисквания. Майка му наистина е непримирима .. И Борис едва сега разбра колко тактично постъпва баща му, поставен между чука и наковалнята. Г. Караславов, ОХ I, 264. — А какво ще кажете за поведението на княза от една година насам .. — Не му завиждам — .. — Който княз и да дойде тук, ще бъде между чука и наковалнята. В. Геновска, СГ, 224. <Минавам / мина> между капките. Разг. Измъквам се, изплъзвам се леко, без последствия и неприятности от някаква сложна ситуация. — Чолчев бърза да закрие заседанието неслучайно — каза той и сви редките си вежди. — Иска да мине между капките, но няма да мине. Ем. Манов, ДСР, 141. — Човек вече между капките не може да мине. Или ще си при нас, или при тях. Средният път е заличен. М. Яворски, ХСП, 224. Навирам се / навра се между шамарите (тоягите). Разг.; Бутам се, бутвам се / бутна се между шамарите. Разг. Сам си създавам неприятности, сам се поставям в неблагоприятно положение. Дора: (уплашено извиква) — Ха! .. Нагласихме се. Любчо: — Патка. Казах ти! Не се навирай между шамарите. К. Кюлюмов, ПШ, 78. — Ще рече, отдавна си намислил да изкопчиш писмо от нас, а един дявол знае какво ще туриш вътре — кой го чете? Пък ние палец ще ударим, сами ще се наврем между тоягите, така ли? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 450.
— Други (диал.) форми: мѐгльо, меж, между̀м.