МЕЖДУГРА̀ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който свързва два или повече града. Горският път изведнъж свърши и колесницата изскочи на междуградското шосе. Ст. Стратиев, СВМ, 146.
2. За превозно средство — който пътува обикн. редовно между два или повече градове. За да не блъскат пеш шестнадесет километра, те се качиха на междуградския рейс. Н. Стефанова, ОС, 192. Вие знаете как се тресат тези стари междуградски автобуси. Я. Антов, СбХС, 331. Не сме ли всички от едно тесто — и ония, които отиват сега в черни облекла към английските хотели, и ти, който слизаш от третокласния вагон на междуградския влак? К. Константинов, ПЗ, 132.
3. Стесн. За телефонно, радиосъобщение и под. — което се извършва между два или повече градове. Върху известието за тримесечните такси са отбелязани и дължимите суми за междуградски разговори. ВН, 1960, бр. 2603, 3. Но ето, сградата на пощата, препречена тъкмо на пътя им към морето като укор. Трябва да се обадят. В такъв ранен час междуградска връзка се получава по-бързо .. Двамата се вмъкват в тясната кабина. Бл. Димитрова, Лав., 171.
4. За връзки, взаимоотношения, съвместна дейност и прояви — който се установява, съществува между два или повече градове. Той се отличи и на междуградска среща, като зае второто място след дългогодишен и опитен състезател. В. Райков, ПВ, 17. Автомотоклубът урежда пистови междуградски състезания при градския съвет за спорт и техника. ОФ, 1950, бр. 1825,4.