МЕЖДУКЛЀТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е между две или повече клетки. Всички тъкани в растителното тяло, които имат по-значителни междуклетъчни пространства, изпълнени с въздух, се наричат паренхим. М. Воденичаров и др., ЕБ, 23. Между клетките се намира междуклетъчно вещество, което по произход и по функция е свързано с клетките. Р. Райчев, НКД, 5-6. Лимфата и междуклетъчната течност се отличават от кръвта по това, че не съдържат червени кръвни клетки. Б. Койчев, Б, 104.