МЕЖДУОСО̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до междуособица. Той мразеше сопотненци за тяхната гордост, .. Той не зимаше участие в техните междуособни разпри. Ив. Вазов, Съч. VI, 156. Случи се така, че тоя ден се завърнаха от Цариград и последните съгледвачи, .., донесоха те вест, че в империята бе започнала междуособна война. Д. Талев, С II, 162. И тъй ся отвори в България страшен междуособен бой, който ся продължи доста время; той ся свърши, когато Петър сполучи да хване брата си Ивана и да го затвори в тъмница. Д. Войников, КБИ, 107.