МЕЖДУОСО̀БИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Междуособица. — Но Александър с тая женитба готви бъдещи бури за царството, разцеплението му, междуособия опасни! Ив. Вазов, Съч. ХХ, 180. В края на ХIV век разпокъсаното българско царство, ослабено от вътрешни междуособия, .., подпада под турска власт и загубва своята политическа самостойност. Б. Пенев, НБВ, 3. — О, врагове! Вам е драго да видите междуособие в българското царство .. Вий сте готови да подадете ръка всекиму, който би се наел да разбърка царството ни. В. Друмев, И, 22.