МЕЖДУПЛЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. –нни, прил. Който се отнася до отношения, взаимовръзки и под. между две или повече племена. Своеобразната архитектура и разположението на къщите по височините [в Йемен] са се диктували от честите междуплеменни стълкновения и внезапни нападения. П. Цолов, Й, 14. Малко по-късно били създадени [в Судан] „туземни съдилища“ за разглеждане на междуплеменни спорове. Д. Илийски, С, 36. Той [Ливингстон] отдал научно-изследователската си работа в услуга на колониалната експанзия, тъй като се заблуждавал, че британското господство в Африка ще ликвидира междуплеменните войни и търговията с роби. НТМ, 1962, кн. 4, 15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)