МЕЖДУРЀДИЕ, мн. -ия, ср. Място между два съседни реда. — Като му дойде времето за оран и сеитба, ще пуснем всички полевъди набързо да оберат разпукналите се памукови козаци, ще изорем междуредията с конски копачки и малки плугове, а след това ще хвърлим и пшениченото семе. Б. Обретенов, С, 125. Редовата сеялка е получила името си от това, че тя сее на редове, като широчината на междуредията също така може да се регулира. Пр, 1952, кн. 5, 55. От междуредията на писмото ви се долавя увереността, че бихте могъл да станете „нещо“. О. Василев, ЖБ, 204.


Източник: Речник на българския език (онлайн)