МЕЖДУСЛО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Само в съчет.: междусловна фонетика. Езикозн. Асимилационни явления, които стават с крайните и началните звукове на две съседни думи; междусловна асимилация, сандхи. За изговора на двойните съгласни трябва да се внимава винаги, но особено, когато те се образуват в междусловната фонетика — от предлог и друга дума. Т, 1954, кн. 5, 28.