МЕЖДУСЪЮ̀ЗНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който става, извършва се между съюзници. Щом спечелил надмощие над местните военачалници, Плесли Мехмед им отказал боеприпаси. Но тържеството му в тия междусъюзнически събития било кратко: арнаутските сеймени от неговата собствена войска се разбунтували и преминали към укрепените в Плевен кърджалии. В. Мутафчиева, КВ, 130. Междусъюзнически съглашения.
2. Който се отнася до взаимоотношения, взаимовръзки и под. между съюзници. — В Русия няма нито такова селячество, нито дружбашки съюз, а тук има, има и междусъюзническа комисия, и рeпарационна банка, и чужди капитали, и меншевизъм в открит съюз с буржоазията! Ем. Станев, ИК I и II, 117. Отношенията между победителите [в Първата световна война] се изостриха още във връзка с въпроса за междусъюзническите дългове. САЩ поиска изплащането на заемите, дадени на съюзниците по време на войната. Ист. IХ и Х кл, 117.
◊ Междусъюзническа война. Войната през 1913 г. на България с бившите ѝ съюзници от Балканския съюз — Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния. Фердинанд .. въпреки недоволството всред народа дал заповед на 16 юни 1913 г. за нападение на съюзниците в Македония. Така започнала престъпната братоубийствена междусъюзническа война. Ист. VII кл, 117.