МЕЖДУЦА̀РСТВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Време от смъртта или абдикацията на един владетел до възцаряването на друг след него. Запазването на вътрешния ред ще бъде сега — додето трае междуцарствието — главната грижа на Регентството. С. Радев, ССБ II, 272.
2. Прен. Безвластие, безредие. Догански, един от организаторите на държавния преврат, имаше важни причини да ликува за успеха му .. В междуцарствието, което от тая заран захващаше, докторът играеше влиятелна роля и първата му [на Догански] грижа беше да освободи Цача из затвора. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 206-208.