МЕЖУ̀РЯ, -иш, мин.св. -их, несв., непрех. Остар. и диал. Мъждея. Нуждата на учението начна да ся усеща и слабата искра на просвещението, что межуреше, стана пламик по някои места. СбПер. п I, 58.


Източник: Речник на българския език (онлайн)