МЕЗЕЛЍК, мн. -ци, м. Диал. Мезе. Младен поднесе на Прангата стол да седне, па се разтича да приготви нящо мезелик и да донесе да се почерпят.Т. Влайков, Съч. III, 277. Домакинята —.. — бе поставила в средата на масата три печени пуйки, пълни с ориз, а край тях гълъби, разпънати и сплеснати като пържоли, гълъби пълни с булгур и вкусни треви, цели тави със салати и „мезелик“, т. е. пържени кокоши дреболии. Г. Готев, ПШ, 34. Влезе ли в къщи, и софрата тряба да бъде готова; отгор нея ще има шише с ракия, нещо за мезелик. Ил. Блъсков, ПБ I, 98. Един арапин поднесе на ефендиите на едно столче мастиха и различни мезелици и те захванаха да се разговарят и да се смеят. Св. Миларов, СЦТ, 95.

— Тур. mezelik. — Друга (диал.) форма: мезелѝк.


Източник: Речник на българския език (онлайн)