МЕЗЕНХЍМ ж. Анат. Съединителна тъкан в зародишите на повечето многоклетъчни животни, която дава начало на различни форми съединителна тъкан, на кръвоносните съдове, гладкия мозък и др. Съединителната тъкан заедно с разположените в нея кръвоносни съдове се нарича мeзенхим на черния дроб (строма). Л. Митов и др., ВБ, 321. Туморите могат да се дължат на разрастване както на мезенхима, така също и на епителната тъкан. Б. Кърджиев, ΟΠΑ, 361. В началото тя [теменната кост] се състои само от млада съединителна тъкан (мезенхим). Ал. Гюровски, АЧ, 81.
— От гр. μέσος 'среден'+ ευχυμα 'сливане, напълване'.