МЕЗЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от мезе. Малко подир това дойде и едно момиче, .., донесе мезенце и се ръкува с мене тоже. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 8. — Ние на гола ракия не те каним — виж само какво мезенце носим.
— И той измъкна от пояса си две пресни краставици. Г. Караславов, ОХ III, 26. Сръчно наточи от новата бъчва половин кана пенливо кехлибарено вино, напълни шишенцето на доктора, .. — Заповядай, докторе. Наздравичка! .. Мезенце ли искаш? А. Каралийчев, НЗ, 103.