МЕЗОЗО̀Й, -оят, мн. няма, м. Геол. Четвърти период от геоложката история на Земята, през който се очертават основните линии на съвременните континенти от големите океански понижения, обогатява се растителният и животинският свят с нови видове. В началото на мезозоя през триасовия период сушата заемала най-голяма площ в цялата история на Земята. ОБиол. Х кл, 136. Предците на днешните над 3000 вида гущери са се появили на Земята за пръв път в края на мезозоя, по време на царуването на гигантските гущери. П, 1979, бр. 27, 9. Разпределението и добивът на нефта и газа по отделни геоложки формации е както следва: в палеозоя — 30 %, в мезозоя —17 %, в терциера — 53 %. П. Мандев, СПВ, 56. Досега в наслагите на мезозоя в България, .., са намерени останки от влечуги само в горната креда при Сомовит. Пр, 1954, кн. 1,75.
— От гр. мeзо- + ζωή 'живот'.