МЕКЕРЀ, мн. -та, ср. Разг. Грубо. Подлизурко, мазник, подлец. Стоян бил наречен от съселяните си с прякора „Миралая“, полковника, понеже бил много ленив. Той бил мекере — доносчик, шпионин на турците. Зл. Чолакова, БК, 124. Маджурина отмята качулката на нападателя, познава онова мекере Никола Керанов, хваща едрата му лъвска глава и я удря в стобора. — Гад, ще плачеш за чуждия имот, а? Д. Вълев, Ж, 59. — Да, сега ясно се вижда. Бич държи в ръката си това султанско мекере .. Ей го пак! Удря. Напомня ли ти това за твоя път до Диарбекир, стари заточенико? Ст. Дичев, Р, 130-131.
— От араб. прeз тур. mekere 'товарeн добитък'.