МЕКЕРЕДЖЍЙСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Остар. и диал. Който се отнася до мекереджия. — През деня си бяхме ходили да возим брашно за аскеря, там ния ся срещнахме с едни мекерджийски кола. Ил. Блъсков, ИС, 46.


Източник: Речник на българския език (онлайн)