МЕКЕРЕДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Човек, който се грижи за обоза. Мекереджии влекат угрижени военните запаси с посталите добитъчета по крепостите! Ил. Блъсков, ИС, 44.
— От араб. през тур. mekkâreci.
