МЕКЍК1, мн. -ци, м. Остар. и диал. Мекица. — А — ето бе, ето! — нагаждаше повечето пъти Теофил единия си джеб на панталона — .. или предлагаше безформената си маслена фуражка, заприличала вече на мекик — да му поставят в нея триста и шестдесет грама ситна захар. Д. Калфов, ПЮН, 13.
— Вер. от тур. mekik.
МЕКЍК2, мн. -и, м. Диал. Совалка за домашен стан.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971.